Темата за етиката е една от най-дискутираните и спорни в съвременното общество, а и в миналото. От най-древни времена тези въпроси съпътстват еволюционното развитие, но и революционните поврати в историята на цивилизациите. Етиката, както и трудът, са две основни характеристики, отличаващи човека от животинския свят. Като система от правила и норми за приемливо и уместно поведение в обществото етиката е инструмент за оцеляване, за правене на бизнес и за общуване. При все това не може да се говори за единно и универсално определение за етиката, тъй като почти всяка организация (народност, религиозна общност или колектив) има своя съвкупност от етични правила с различно съдържание.

Исторически преглед

Не е възможно да изучим и спазим множеството етични правила и догми, които се налагат с оглед сложния и многопластов начин на живот и работа, който водим в днешни дни. Тук на помощ идва емпатията или на по-обикновен език – човещината в отношенията между хората, която би могла успешно да замести поне част от липсващите или непознатите за нас правила  на общуване и поведение.

Етиката също е наука, клон на философията, която изучава, систематизира и препоръчва правила за поведение, дава насоките на това кое е добро и кое не в човешките отношения и поведение. Едни от основните течения в етиката като наука са естетиците – занимаващи се с красотата и изкуството, стремежът към съвършенство (Аристотел, Тома Аквински). Други групи течения са епистологиците, етиците, логиците, метафизиците, социалните и политически естети.

Като противовес на естетиците, обсебени от висшото, ефимерното и в най-общия случай непостижимото, съвременните философи налагат по-реалистични и житейски оправдани модели на морал и поведение. Джордж Едуард Мур (1873 – 1958) е представител на западната, т.нар. аналитична философия, епистология. Произведението му Principia Ethica е едно от основните вдъхновения на идейното течение борещо се срещу „етичния натурализъм“, като развива „етичния ненатурализъм“ и отчасти допринася за развитието на метаетиката през ХХ век. С последната се въвежда един по-прагматичен и земен философски подход към етиката, вероятно обосновано и от обществено-икономическите трендове, драстичното ускоряване на темпото на живот, работа и развитие през 19-20-тото столетие.

Аналитичната философия (analytic philosophy, analytical philosophy) през 20 век е припозната и прегърната от университетите в Съединените щати, Великобритания, Скандинавието, Австралия, Нова Зеландия , където философските факултети се идентифицират като аналитични департаменти по философия.

Началото на аналитичната философия поставят Фреге и Бъртранд Ръсел, освен Джордж Мур. По-късно тя е развивана от логическите позитивисти през 30-те и 40-те, през 50-те от Оксфордските философи около Дж. Л. Остин.

С тези и подобни идеи етиката напуска розовия си, идеалистичен период, за да навлезе в бурните води на съвременния социум и да се нагоди към силно съревнователния и материалистичен свят на 20-тото столетие в западния свят. Позицията на Мур, Ръсел и др. срещу този тип философски идеализъм в етиката в историята на британската философия се нарича „бунт против абсолютния идеализъм“, като се възстановява и укрепва реализмът и традиционният английски емпиризъм.

Основна черта за аналитичната традиция е фокусът върху логиката и езика (анализ на езика), като има три основни принципа (Майкъл Дъмет) в аналитичната традиция: 1. „целта на философията е анализът на структурата на мисълта“; 2. „изучаването на мисълта трябва строго да се разграничава от изучаването на философския процес на мислене“, 3. „и накрая, единственият правилен, същински метод за анализиране на мисълта се състои в анализирането на езика…”

Като продължение на аналитичната философия се развиват политическата философия със своите течения – либерализъм, комунитаризъм и аналитичен марксизъм. Аналитичната политическа философия е основно либерална, с основен представител Джон Ролс, след 50-те години на 20 век, който в статии като „Две концепции за управление“ („Two Concepts of Rules“) и „ Правосъдието като справедливост“ („Justice as Fairness“) и книгата „Теория на справедливостта“ („A Theory of Justice“, 1971 г.) защитава и обосновава либерализма в политиката. Аналитичната политическа философия е използвана и за критика на либерализма – от теорията на комунитаризма с представители Аласдър Макинтайър, Чарлз Тейлър, Майкъл Уолзър и Майкъл Сандел. Комунитаристите поставят под съмнение постулата на либерализма за автономност на индивида от обществото, в което е роден и живее, и акцентират ,че обществото има ключова роля за формирането му.

Политическата аналитична философия създава и школата на аналитичния марксизъм, която използва понятия и идеи от модерната социална наука като например теорията за разумния избор, за изясняването на теориите на Карл Маркс и неговите последователи.

Къде е България

Къде стоим ние? България изживя, и може би все още изживява, около век по-късно социо-икономически турбуленции, съпроводени с пикове и спадове, движение и развитие, постигайки, макар и неравномерно, но в крайна сметка прогресивно мечтаната цел да се превърне в модерна, пазарно-ориентирана и в същото време високо-социално детерминирана държава, обитавана от образован и духовно-извисен народ, едновременно независим, но и обвързан и подчинен на принципите и разбира се на етиката на демократичните напреднали държави.

В България след 1989 г. навлизат също постепенно точно принципите и идеите на една по-прагматична етика, в началото най-вече обоснована от необходимостта от оцеляване, а постепенно и от желанието за просперитет. Идеите на аналитичната философия, като подходящи за духа и темпото на промените, навлизат и в родната философска доктрина с публикуването на все повече философски текстове, нови форми на общуване и дискусия върху темите на аналитичната философия, особено след 1995 г. Увеличават се контактите и обменът с американски и британски университети, гостуването и лекциите от чуждестранни преподаватели. Аналитичните теории и тук навлизат главно чрез лингвистите, лингвистиката и литературната критика,  също и във философските факултети на университетите.

Българинът не остана безразличен към невероятния напредък в технологиите и бързо намери начин да се интегрира като активен участник в киберпространството, често продължавайки да води паралелно с това екзистенциалната си борба за оцеляване. Уникалното в ситуацията на нашата нация е необходимостта да вземе две столетия за едно, да навакса с помощта на информационните технологии забавянето в развитието на икономиката и оттам в социалната сфера, образованието и други сфери.

Киберетика

Модерната, подкована с аналитична философия, киберетика е ключов момент в това развитие. С приемането и въвеждането на европейското законодателство в България е създадена вече не само правната, но и етичната рамка за работа, бизнес, социален живот, образование и културно израстване на нацията. Информационните технологии присъстват в българското законодателство и като инструмент за работа и развитие, и като правно уредена сфера на обществените отношения (напр. Закона за електронните съобщения, Закона електронния документ и за електронния подпис, Закона за защита на личните данни). Тази рамка подлежи на непрекъснато развитие и усъвършенстване чрез законодателни промени, но и с развитие на правната теория и практика, и все-по силното навлизане и използване на прецедентното право, като израз на необходимостта от гъвкав и прагматичен подход.

Основополагащ принцип в тази правна рамка, и неин еталон за съвършенство, е етиката и спазването на морално-етичните норми. Всяка организация от обществена, социална и икономическа значимост, била то обществена или частна, има свой морално-етичен кодекс, съдържащ обикновено пакет от общи принципи и пакет от специфични за дейността морално-етични правила и изисквания, както и процедури за контрол и осигуряване на спазването им.

С въвеждането на информационните технологии тези морално етични мрежи от правила и взаимоотношения неизбежно търпят промени и в много случаи се създават стрес ситуации, като например с така широко коментираните напоследък кибератаки и дори кибервойни.

Това, което възниква като проблем при справянето с тях и съответно правната регулация на начините за регистриране, локализиране и борба с тези явления, е тяхната невидимост, трудното идентифициране на източника. Богатството и напредъкът на информационните технологии поставят в ръцете на индивида, дори не на групи от хора, оръжия с непредвидима и труднопреодолима сила и ефект, дори за тези, които ги използват.

Дали ще са успешни познатите и използвани начини за справяне с такъв вид информационно-интелектуално, но и също физическо и технологично въздействие? Най-вероятно не.

Етиката и съвременното управленско консултиране

Бизнес етиката и етичните модели в съвременното управленско консултиране са крайъгълен камък във всяко обучение по управленско консултиране. В основата на бизнес етиката е доверието. Как да изградим и съхраним доверието на клиенти, партньори и други основни участници е от значение във всеки етап на управленското консултиране – от фазата на предложението до фазата на приключване на управленските проекти. Появява се напрежение в процеса на изпълнение на проектите от необходимостта да се завършат по най-добрия и успешен за клиента начин, като в същото време се спазват принципите на бизнес етиката. Ролята на консултанта е да помага на клиента при реализацията на проектите, но и да внимава за съблюдаване на тези принципи като част от най-добрата бизнес практика и взаимоотношения с клиентите. Нещо повече, целта е да се създаде в организациите като цяло, а и в отделните индивиди, съзнанието, че спазването на високоетичните принципи е също толкова важно за успешните бизнес резултати, колкото и всяка друга дейност, свързана с постигане на визията, мисията и целите им.

Етика и изкуствен интелект

Все по-често се поставят и въпросите за връзката между етиката и изкуствения интелект. Дискутират се идеите и страховете за хуманизация и дехуманизация на етиката, като се търси начин да се заложат основни етични принципи в изкуствения интелект чрез представянето им в дигитален формат. В рамките на Европейския съюз, а и не само, се работи интензивно по въвеждането на изкуствен интелект във все повече сфери, като въпросите от етично естество завземат и дискусиите, свързани с поведението и дейността на изкуствения интелект в съвременното общество. Заместването на човешкия с изкуствения интелект, само по себе си също поставя ред етични проблеми, но и проблеми със сигурността, с необходимостта от натрупване на данни и съответните алгоритми за обработката им. Стои въпросът готов ли е човекът доброволно да предаде своята безопасност в ръцете на машина или електронно устройство.

Това, което трябва да бъде отчетено е, че все още в глобалния свят има много голяма разлика (ножица) в нивото и вида на социално и икономическо развитие между народите, във видовете етични модели, които доминират в отделните общества. Религиозните различия и принципи са основен политически и етичен двигател, като запазват ключовата си роля на стожер и водач в сферата на морално-етичната макрорамка на обществата, но и на отделните индивиди.

Предизвикателството пред съвременните ИТ специалисти, бизнес среди, управляващи и социо-политически групи, както и на отделния индивид, е да намерят сериозен и надежден щит срещу негативните информационни въздействия в киберреалността, която се налага все повече и превзема материалната реалност като среда за живот и работа на обществата.

На помощ би могло да дойдат естетичната философия със своя стремеж към красотата и съвършенството и аналитичната философия като начин за реализация на тези цели в киберпространствената етика.

Основен фактор в анализа и борбата с посочените кибер (нетленни) атаки и войни е коректният и задълбочен анализ на конфликтите на интереси, или по-точно на мрежите (много често 3Д,  4Д и 5Д) от конфликти на интереси и взаимозависимости, определящи съществуването и движението на съвременното ни напреднало общество и цивилизация.

Опознаването и анализа на основните участници и движещи сили (от теорията на управленското консултиране – stakeholders), с техния профил, възможности, интереси и прийоми, ще даде и ключа към разрешаването и в крайна сметка интервенирането и предпазването от кибератаките и разнородните и разнопосочни инфонегативни въздействия. Разбира се, с инструментите и начините, владяни от информационните и кибертехнологии.

Този вид битки обещават да са сложни, продължителни и сигурно изтощителни, защото самият напредък на обществото го снабдява с все по-съвършени инструменти за видим и невидим натиск, заблуда и манипулация, често извън контрола на самите си създатели.

Но в крайна сметка, идеалът остава един и същ, както от времето на Аристотел: стремежът към красотата и доброто, борбата за съвършенство в живота и в изкуството като основно оръжие за оцеляване и напредък:

„Ако делата ни наистина имат цел, която желаем сама по себе си, а всичко останало желаем заради нея, и ако не всичко избираме заради нещо друго (в противен случай би се стигнало до безкрайност, откъдето и стремежът ни ще се окаже напразен и безсмислен), ясно е, че именно тя би била доброто и най-хубавото. Притежава ли обаче знанието за него тежест и в живота, и дали подобно на стрелци, които имат заложена мишена, с негова помощ бихме уцелили по- добре необходимото? Ако е така, нека се помъчим да схванем в общи линии какво представлява това добро и към кое знание или умение принадлежи. Би трябвало да мислим, че то е предмет на най-главното и основополагащо знание. А такова, по всичко личи, е политическото изкуство, доколкото именно то се разпорежда кои знания са нужни в градовете и кои и до каква степен всеки един трябва да изучава. Освен това виждаме, че са му подвластни и най-ценените умения,  като това на военачалника, на управителя на домашното стопанство и на ретора. …

Та щом политическото изкуство си служи с другите знания и при това определя със закон какво следва да вършим и какво да избягваме, би трябвало неговата цел да включва целите на останалите знания, а следователно и да представлява човешкото добро. Защото дори последното да е едно и също и за отделния човек, и за целия град, все пак много по-велико и съвършено изглежда да се постигне и удържи целта на града: доброто даже за един човек е нещо желано, но е далеч по- красиво и божествено, ако се постигне за общността и градовете. Значи изследването ни, което е един вид политическо, ще се стреми към ето тези работи.“

Аристотел, „Никомахова етика“, Глава Втора

Весела Кръстева СМС
vesselakrasteva@yahoo.com