Защо можем да наречем екологичната устойчивост „мегатренд“?

• Концепцията вече е залегнала като задължение за компаниите. Регулациите и политиките изискват компаниите да бъдат зелени или поне да станат по-зелени.
• Пазарът налага компаниите и партньорите по протежението на веригите да бъдат зелени.
• Това, че дадена компания е зелена, носи предимства в процеса на комуникация.

В крайна сметка компаниите искат да бъдат зелени и да изглеждат такива.

Къде можем да видим връзката между устойчивост и консултантски услуги? През последните години се появиха множество нови консултантски услуги във връзка с устойчивостта и концепциите на ESG (на английски език: environmental, social and governance или екологично, социално и корпоративно управление), анализите за ненавреждане на средата, възобновяемите енергийни източници и декарбонизацията. Наблюдава се и непряко въздействие в сфери като маркетинг, човешки ресурси, продажби, информационни технологии.

Концепцията за устойчивост присъства навсякъде и става част от същността на компаниите и организациите в публичния сектор. Ето защо консултантите трябва да са подготвени и да имат основни познания за устойчивостта, нейната роля и въздействие.

Наблюдава се разграничение между фирмите по отношение на размер и капацитет, което води до различни нива на информираност, различни подходи и възможности.

Големите компании често са вече ангажирани със зелени действия, подтикнати от очакванията на акционерите и наложени от регулациите. Големите компании знаят какво трябва да правят. Те имат знанието и са разпределили ресурси. Те също така имат достъп до финансиране. Така те са в позицията да могат да инвестират и да вплетат зеленото мислене в ежедневната си работа.

От друга страна, множество микро и малки предприятия изпитват затруднения в разбирането си за това какво ще означава Зеленият преход за тях. В много случаи, за съжаление, са налице неразбиране и погрешни представи. Тези компании често нямат намерение да станат по-зелени, защото не виждат предимства в това да поемат по този път. Те не виждат ясно пътя пред себе си и няма кой да им съдейства за това. В допълнение, те често имат нереалистични очаквания за възвръщаемост на инвестициите, а в същото време не разполагат с познания и инструменти, за да формулират и изразят потребностите си. Това положение създава интересни възможности за консултанти, които да помагат на МСП. Консултантите биха могли да информират и образоват МСП, както и да повишат познанията на свои колеги консултанти.

Що се отнася до катализаторите за промени в света на бизнеса, стандартите подкрепят и улесняват този процес. Една от ролите на даден стандарт е да дефинира процесите и методологиите. Ето защо наличието на стандарт е жизненоважен елемент от управлението на промените.

Когато става въпрос за устойчивост, много важно е да се знае какво означава „зелен“. На кого може да се има доверие по този въпрос? Кой определя кое е „зелено“? Точно тук е мястото на стандартът, който дава репери и отправни точки както за клиентите, така и за консултантите. Необходимо е определено ниво на стандартизация, като тук не става въпрос само за ISO, а и за методологии, метрики и процеси, които да помагат и да правят резултатите и проектите валидни и сравними.

По отношение на етиката в контекста на устойчивостта, внимание следва да се обърне на няколко важни елемента:

• Привидно спазване на екологични стандарти и зелени заблуди: Участието в Зеления преход е неминуемо, но този и определени рискове. В краткосрочен план се оказва възможно да се създаде представа за зелена компания, без тя действително да е такава, като този процес се описва като „привидно спазване“ или „зелени заблуди“. На разположение са стандарти и етични правила в подкрепа на професионалните консултанти, с чиято помощ те могат да защитят клиентите, пазара и зелената кауза като цяло.
• Частно ползване на печалбите, а разпределяне на разходите на обществото: Обикновено пред тази дилема са изправени консултантите в публичния сектор. Тежестта и печалбите трябва да бъдат разпределени по справедлив начин.
• Правете това, което насърчавате: Пример от Унгария е създаването на мрежа от компании, които сами приемат да спазват основни принципи в своята работа: да не поемат проекти, които като цяло имат отрицателно въздействие върху околната среда. Така те водят другите със своя пример, като се стремят да постигнат баланс между развитие и устойчивост. В допълнение, те предлагат възможности за работа pro bono. Подобни действия може да бъдат сърцевината на етични консултантски практики.

Темата е представена на 14 юли 2022 г. в онлайн сесия като част от инициативата „Бъдещето на управленското консултиране“ на ICMCI. За повече информация, моля, вижте видеото тук. Повече за събитието можете да видите в YouTube канала на ICMCI.

За Балаш Мезоси CMC, Ph.D.

Балаш Мезоси CMC има докторска степен по регионално развитие и в работата си застъпва каузата на устойчивостта. Той е създател и управител на DevEco Consulting Ltd. Също така е технически консултант на Търговската камара на Унгария. Има повече от 20 години опит като консултант, като 10 от тях са като част от екипа на KPMG в Централна и Източна Европа.

За „Бъдещето на управленското консултиране“

Като съчетава поредица от събития, дискусии и публикации, инициативата на ICMCI „Бъдещето на управленското консултиране“ се стреми да насърчи глобалния разговор за бъдещето на професията с цел постигане на обща визия, която да помогне и вдъхнови консултантите навсякъде по света.
Разработена като приобщаваща платформа с „отворен код“, инициативата „Бъдещето на управленското консултиране“ е възможност да се потърсят отговори на належащи въпроси и да се насърчи интерактивна комуникация и съвместно генериране на идеи.