Консултантската компания ICAP България, член на БАУКО, прави обстоен анализ на пазара на труда в страната, като откроява ключовите моменти и предизвикателства с оглед на новите икономически реалности.

„Основните предизвикателства пред пазара на труда през 2021 г. са преодоляване на икономическата криза и възстановяване на инвестиционната активност в страната, което ще доведе до създаване на нови работни места, преквалификация на служителите и адаптиране на техните умения към трайните промени на пазара на труда, особено тези, свързани с дигитализацията на процесите, както и въвеждане на хибридни работни модели, подобряване на ефективността на комуникацията и оптимизиране на бизнес процесите“,

коментира Теодорос Полидорос, изпълнителен директор на ICAP България.

Разпространението на коронавируса в началото на 2020 г. и въведените ограничителни мерки вследствие на обявената пандемия предизвикаха безпрецедентна икономическа криза в световен мащаб. Икономиката на България също изпадна в рецесия.

Страната навлезе в годината на COVID-19 с много добри икономически показатели. През 2015–2019 г. брутният вътрешен продукт на България растеше с темпове в диапазона 3,5-4 %. Водещ фактор бе крайното потребление и в по-малка степен формирането на основен капитал.

В навечерието на пандемията, процесите на трансформация на родната икономика бяха водени от промяната в индустрията – ориентирана към по-високата добавена стойност, и от ръста в дигиталната сфера в големите икономически центрове. Стабилният ръст на БВП доведе до рекордна заетост в почти всички области и устойчив ръст на заплатите.

Въпреки благоприятното икономическо развитие през последните няколко години, от средата на 2019 г. в България се наблюдава известно забавяне на реалния ръст на БВП до 3,2% и 3,1%, което в голяма степен се дължи на влошената външна среда и вече започналото забавяне на глобалната икономика.

Последвалата икономическа криза,  породена от глобалната пандемия, рязко промени динамиката на икономическата активност в българската икономика през месец март 2020 г. Тенденцията на относително висок реален растеж през последните няколко години допринесе за това България да е сред страните, в които през първото тримесечие има реален ръст на БВП на годишна основа от 2,4%. Ефектът на кризата бе усетен по-осезаемо през второто тримесечие на годината. Брутният вътрешен продукт отчита спад от 8,5% в реално изражение спрямо второто тримесечие на 2019 г. и от 10% спрямо първото тримесечие на 2020 г. През третото тримесечие на 2020 г., данните на НСИ показват спад от 5,2% на БВП спрямо същия период на предходната година, а през четвъртото намалението на БВП е с 3,8% спрямо последното тримесечие на предходната година.

По данни на НСИ и БНБ, средногодишният спад на БВП за цялата 2020 г. се оценява на     -4,2%. За 2020г. БВП достига номинален стойностен обем от 118 605  млн. лева. Брутната добавена стойност възлиза на 102 649 млн. лева.

Рязкото влошаване на макроикономическия климат през 2020 г. в резултат на разпространението на Covid-19 оказа сериозно отражение и върху пазара на труда, като динамиката му бе силно повлияна от ограничаването на икономическата активност в страната и предприетите мерки на правителството за преодоляване на негативните ефекти от пандемията.

Ефектът на кризата върху пазара на труда трябва да се разглежда в контекста на динамиката през предходните години. По данни на НСИ от наблюдението на работната сила, за периода 2013-2019 г. броят на заетите лица нарасна с над 298 хиляди, независимо от неблагоприятните демографски тенденции, като особено показателно е нарастването на броя на заетите във възрастовата група над 55 години. Коефициентът на заетост достигна най-високи исторически стойности през 2019 г., като във възрастовата група 15-64 г. той нараства с 10,6 процентни пункта между 2013 г. и 2019 г. до 70,1%, а във възрастовата група 20-64 г. – с 11,5 процентни пункта до 75%. Същевременно, броят на безработните лица спада от 436,3 хил. през 2013 г. до 142,8 хиляди през 2019 г., като коефициентът на безработица спада от 12,9% до 4,2%. Увеличеното търсене на труд вследствие на общото ускоряване на икономическата активност през последните години се отразява и в значително нарастване на разходите за труд. За последните 5 години, в периода 2014-2019 г. средната месечна работна заплата нараства с 44%, а индексът на разходите за труд на работодателите с 51%.

На този фон, в резултат на обявеното извънредно положение през м. март 2020 г. и въведените противоепидемични мерки, дейността на почти всички икономически сектори бе силно ограничена, което доведе до прекъсване на дългогодишната тенденция на ръст на заетостта и спад на безработицата. Най-засегнатите сектори от кризата бяха: култура, спорт и развлечения; търговия; транспорт; хотелиерство и ресторантьорство; операции с недвижими имоти и индустрия, тъй като тяхната дейност бе пряко повлияна от въвеждането на ограничителните мерки. В предприятия от други сектори, свързани с дейността на пряко засегнатите сектори, намаляха обемите на производство. Това доведе до освобождението на заети лица и увеличаване броя на безработните.

По данни на НСИ, на годишна база през 2020 г. коефициентът на безработица се увеличава с 0,9 процентни пункта в сравнение с 2019 г. и достига 5,1%, съответно 5,4% за мъжете и 4,8% за жените. Безработните лица са 168,6 хил., от които 96,3 хил. са мъже и 72,3 хил. – жени. В сравнение с 2019 г. броят на безработните лица се увеличава с 18,1%.

През 2020 г. се наблюдава намаление на заетите лица във всички възрастови групи с изключение на заетите, които попадат във възрастова група 65+ – техният брой се увеличава с 0,62%. Спрямо 2019 г. броят на заетите във възрастова група 15-24 г. намалява с 14,56%, на заетите в група 25-34 г. с 6,54%, на заетите в група 35-44 г. с 4,44%, на заетите в група 45-54 г. с 0,07% и на заетите в група 55-64 г. с 1,43%.

Това развитие се обяснява както с неблагоприятните демографски процеси, които протичат в страната, така и с ръста на безработицата сред всички възрастови групи през 2020 г

Основни предизвикателства пред пазара на труда през 2021 г.:

• Преодоляване на икономическата криза и възстановяване на инвестиционната активност в страната, която да доведе до създаване на нови работни места
• Активна политика в подкрепа на заетостта от страна на държавата
• Адаптиране на трудовото законодателство в посока осигуряване на по-голяма гъвкавост на пазара на труда и адаптиране към съвременните икономически условия
• Активна преквалификация на служителите и адаптиране на знанията и уменията им към настъпилите трайни промени на пазара на труда, особено тези, които са свързани с дигитализацията на процесите
• Усъвършенстване на дистанционния модел на работа чрез въвеждане на хибридни модели на работа, подобряване на ефективността на комуникацията и оптимизиране на бизнес процесите
• Подобряване на безопасните и здравословни условия на труд както чрез инвестиции на компаниите, така и чрез финансиращи програми от страна на държавата и регламентиране на трудовите злополуки в условията на home office
• Преодоляване на регионалните дисбаланси на пазара на труда. За преодоляване на това предизвикателство, е необходимо усилията на държавата да бъдат насочени към насърчаване на инвестициите в слаборазвитите региони и повишаване на качеството на живот на населението в тях.

Вижте повече в анализа на ICAP България, който е част от новото издание на „Водещи работодатели в България“, тук.