Имаме ли позволение да чувстваме? Интервю с д-р Антонина Кардашева, СМС

По повод публикуването на книгата „Позволението да чувстваме“ на д-р Марк Бракет, издадена от „Фондация за развитие на емоционалната интелигентност“, БАУКО има удоволствието да представи специален разговор с д-р Антонина Кардашева, СМС, учредител и CEO на Фондацията и член на Комисията по сертифициране и обучение на БАУКО.

Какво означава „позволението да чувстваме“? Защо книгата е озаглавена така?

Темата за емоциите е една от най-дискусионните в последните 30 години. Факт е, че за този период е публикуван много голям брой научна литература и много изследователи по емоционална интелигентност споделят резултати от изследвания, доказващи значимостта на емоциите в живота ни. Независимо от това, малко хора са осъзнали потребността да споделят емоциите си, защото не ги познават и най-важното не си го позволяват! Или по-точно казано, никой не ги е научил да си позволят да изживеят конкретна емоция, да я споделят и ако тя е разрушителна, да я регулират. До много скоро темата за емоциите в училище и бизнеса беше табу в много култури. Приемаше се, че хората, изразяващи емоции, са психически слаби, с липса на воля или дисциплина, и самоконтрол. Тези лимитирани вярвания деформираха психиката на доста поколения, които днес са физически болни възрастни. Да, непозволените емоции се соматизират и разболяват тялото.

Можем да кажем, че емоционалните реакции могат да са резултат от социално научаване и са зависими от социалните норми, културни особености, предразсъдъци, полови предразположености, възрастови ограничения.

Емоциите, независимо, че са субективни биохимични реакции и са резултат от вътрешната преработка на възприятията ни от външни стимули, те се разпознават чрез конкретно поведение, а то се научава и моделира в различни периоди на нашето развитие и с намесата на образователни институции, и впоследствие професионална сфера.

Описвайки в детайли тази тема, д-р Марк Бракет е избрал името, за да представи целия процес: първо, ефектите от потискане и забрана да чувстваме, второ, богатството да познаваме ценния механизъм как да започнем да си позволяваме да чувстваме и да преработваме голяма гама от емоции.

Каква е ролята на емоциите в ежедневието ни?

Емоциите ни движат, те ни дават енергията и вдъхновението, от което се нуждаем, за да взаимодействаме и развиваме смислени взаимоотношения с другите, а способността ни да ги разбираме и управляваме, т.е. емоционалната интелигентност е доказала важната си роля при вземането на решения. Емоциите могат да улеснят мисловните процеси и да помогнат при синхронизирането на интелекта ни.

Хората, които познават и могат да регулират емоциите си, са емоционално интелигентни. Те са самоосъзнати и интуитивни, и могат ефективно да управляват отношенията си с другите. Тези хора познават своя механизъм за вземане на решения и пропорцията – рационална и ирационална част.

Според проф. Коте: „Хората, които са емоционално интелигентни, не елиминират емоциите от процеса на вземане на решения. Те елиминират емоциите, които нямат нищо общо с решението“. Той допълва: „Лесно е да видите недостатъците на другите, но най-успешните хора, които вземат решения, могат да идентифицират собствените си емоционални провокатори и да ги трансформират. Това е емоционално интелигентният подход.“

Познаването на емоциите ни и използването на уменията да ги регулираме усилват нашата личностна, социална и емоционална зрялост и повишават мъдростта ни при вземане на решения.

След дългогодишни проучвания екипът от Центъра за емоционална интелигентност в Университета „Йейл“ открива потребността да станем „изследователи на емоциите“. Моля, разкажете повече как бихме могли да постигнем това.

Изследователският подход е свързан с постоянен процес на осъзнаване на емоционални реакции след събития, много познания за себе си, видовете емоции, характерни за личността ни, характеристики като импулсивност и самоконтрол, самоуважение, поведение, начина на влиянието ни върху другите хора и още много свързани процеси.

Изследователят познава динамиката на различните групи емоции и може да проследи промяната на интензитета им при конкретни ситуации, определени събития и състояния. За да станем изследователи на емоциите първо е нужно да регистрираме такава потребност, второ да имаме желание да изградим умения да ги използваме и регулираме, и най-накрая да използваме комплекс от методи за регулация на емоциите, да ги преведем от режим на деструктивност към конструктивност.

Една от техниките на изследователя на емоциите е свързана с проследяване на връзката между емоциите и вземането на решения. Професорът от „Харвард Бизнес Скул“ Франческа Джино предполага, че когато хората са силно емоционални (положително или отрицателно), трябва първо да си задават въпроси в момента на вземането на решения, например: Съвпада ли решението с първоначалните ми цели? Реагирам ли на някакъв социален натиск? Препоръчва и кратка почивка, онези няколко минути, в които хората обработват информацията и идентифицират собственото си емоционално състояние. Тези минути биха спестили решения, за които по-късно те могат да съжаляват.

Как нашите умения за регулиране на емоциите биха ни помогнали на работното място?

Важна част от корпоративната култура е културата на емоциите на хората в дадена компания: споделените афективни ценности, норми, артефакти и предположения, които управляват кои емоции хората имат и изразяват по време на работа и кои помагат за развитието на благополучието им.

Повечето лидери се фокусират върху начина, по който служителите мислят и се държат, но чувствата са също толкова важни, както и уменията да се регулират. Емоционалната култура рядко се управлява толкова съзнателно, колкото когнитивната култура – и често изобщо не се управлява. Забравя се за емоциите и връзката им с благополучието на хората.

Уменията за регулиране на емоциите приоритетно са свързани с мениджърите и лидерите в една компания. Те изграждат модела на организационна култура на емоциите. Те са тези, които би трябвало да имат чувствителност към потребностите на хората в екипите си, да имат готовност да показват начини за регулиране и управление на конкретни ситуативни емоционални реакции.

Когато служителите се чувстват оценени и уважени, те са по-мотивирани да постигнат по-добри резултати и да се ангажират с работата си. Те се задържат, имат готовност да се развиват и за тях принадлежността към компанията е привилегия. Възможността да се преживяват позитивни емоции в работата активира постигане на цели и резултати за бизнеса. Емоциите пряко влияят на здравословното състояние на хората. Те формират нивото на благополучие в компанията.

Благополучните хора и екипи са радостни, щастливи и оптимистични. Те работят синхронно, бързо, ефективно. Вземат добри решения, не се страхуват от провали, предизвикват себе си и в най-сложните и рискови ситуации. Често позитивната и аргументирана обратна връзка, похвали и признание за добро професионално представяне могат да усилят чувството за благополучие.

За да се подобри благополучието на служителите в бизнеса, е важно да се отделя време и внимание към разбиране на информацията, идваща от емоциите на хората, на потребностите на хората, на моментите, в които служителите изпитват затруднения и кризи. Това може да се постигне чрез организиране на активности за обмен на емоции, разговори, използване на методи за разбиране и управление на емоциите, насърчаване на комуникацията и сътрудничеството между служители и екипи, насърчаване на изразяването им по време на работа и обсъждането на ефектите от тях.

Още, планиране в дневния график на минути за благодарност, отчитане на удовлетвореност от конкретна дейност или комуникация, са мощен стимул за позитивно преживяване и подчертаване на лична и професионална ценност.

Когато хората от една компания проявяват емпатия и разбиране към потребностите на клиентите, това може да увеличи лоялността и удовлетворението на клиентите.

Представете си свят, в който всички лидери, учители и деца се учат на умения за регулиране на емоциите и ценят емоционалната интелигентност. Какъв би бил този свят според Вас?

Мечтая си за такъв свят, в който повечето хора са осъзнати, знаят повече за емоциите си, могат да ги разпознават, наименоват, използват адекватно, имат умения за регулация на емоциите и най-вече: позволяват си свободно да използват мъдростта на емоциите си. Игнорирането на емоциите е равносилно на отричане на мъдростта им. А хората без мъдрост често канят провала в живота си, без да осъзнават надвисналата житейска или професионална пропаст!

 

За „Позволението да чувстваме“

Книгата „Позволението да чувстваме“ на д-р Марк Бракет, издадена от „Фондация за развитие на емоционалната интелигентност“, съдържа практически методи, техники и идеи за развитие на емоционалната интелигентност. Богатството ѝ е свързано и с механизмите, които д-р Марк Бракет споделя и обяснява как чрез ролята на родител, мениджър, колега емоциите да се ползват като информация и ресурс за подобряване на взаимоотношения и ефективност в работата. Полезна е и за учители, педагогически съветници и всички професионалисти, посветили се на сферата на образованието. Тя разкрива умения и обяснява процеси за управление на емоции при децата, развитие на самоосъзнаването и изграждане на стратегии на регулиране на емоции, съдържащи се в 5 степенния модел RULER.

Марк Бракет, доктор по психология и изследовател в областта на емоционалната интелигентност, е основател и директор на Центъра по емоционална интелигентност в Университета „Йейл“ и професор в Центъра за изучаване на деца към същия университет. Публикувал е над 150 научни статии за ролята на емоциите и емоционалната интелигентност в ученето, вземането на решения, творчеството, взаимоотношенията, здравето и изпълнението на задачи. Книгата му „Permission to Feel“ е преведена на над 20 езика.

За Фондацията за развитие на емоционалната интелигентност

Фондацията за развитие на емоционалната интелигентност е създадена през 2019 г. с мисията да насърчава развитието, научните изследвания и прилагането на емоционалната интелигентност във всички социални области и професионална практика в България и извън страната. Емоционалната интелигентност, като наука за познанието на човешките емоции и процесите за емоционална регулация, има отношение към възприятията за щастие, оптимизъм, благополучие, готовност към промяна, позитивни нагласи към нови бизнес предизвикателства, асертивност, адаптивност и професионална ангажираност. Учредител и СЕО на Фондацията е д-р Антонина Кардашева, СМС, която е и член на Комисията по сертифициране и обучение на БАУКО.