Юлиан Узунов

За фирменото управление са написани десетки хиляди книги, в които се разказва за опита на „най-успешните предприемачи“ и често се дават рецепти за краткия път към Елдорадо. Много автори защитават тезата, че „Ако искаш  да не се провалиш, трябва просто да следваш утвърдените правила. Други напротив – съветват да забравиш за правилата и да гониш успеха, воден само от интуицията. Дават се примери за гении в бизнеса, които дори не са завършили университет (да си припомним Форд и Бил Гейтс), а в учебниците разглеждат казуси за грубите грешки, когато някой е подценил науката за управлението.

В съвременния свят освен предприемачите и мениджърите, се появи и още едно съсловие, от което се очаква да води бизнеса напред – управленските консултанти. Една от основните причини за наемането на консултанти е, че при сложни проекти няма човек, който „да разбира от всичко“. Типичен пример за носители на специални знания и умения са техническите експерти.

Възниква обаче въпроса, „Що за птица е управленският консултант? Не спада ли към породата на онези, които не могат да правят нищо и затова дават акъл на другите? Ако отново се обърнем към практиката на успешните компании, те са най-редовните клиенти на управленско консултиране. Много от тях се водят от максимата, че при дъжд си взимаш чадър, а при криза – консултант. Според друго мнение, управленският консултант е най-полезен в периоди на възход – той е катализаторът, който може да даде допълнителна тяга за движение нагоре.

Откъде тогава се появяват тези ценни кадри?

Много малко университети по света предлагат магистърски програми за управленско консултиране, и то сравнително отскоро. Практикуващите този „занаят“ знаят отлично, че знанията далеч не са единственото условие за професионално управленско консултиране. Вярно е, че е необходима много висока и широка компетентност, но това е само основата. Искат се личностни качества, които е трудно да се опишат, а изискванията за консултанта относно поведението му са наистина много тежки. На всичкото отгоре – освен реален управленски опит, трябва и житейска зрялост, а за решаването на твърде разнообразните казуси, които практитата предлага, очевидно трябва и висок творчески потенциал.

За разлика от други сериозни професии, няма никакви нормативни изисквания за управленския консултант под формата на образование, сертификицаия или лиценз. Това поражда съмнението как да разпознаем „истинския“ консултант – този, който наистина е полезен и ефективен? В 2017 година се появи един убедителен отговор на този въпрос – международният стандарт ISO 20700 Насоки за услуги по управленско консултиране.

Досега говорехме за знания, умения, опит и творчество, а в един момент излиза, че тази дейност подлежи на стандартизация. В случая няма парадокс – задачите и проблемите са различни, решенията много често са оригинални, но има основни елементи на консултантската дейност, които остават задължителни. Именно този фундамент на професията е представен в ISO 20700.

Безупречна организация от първия контакт с прилагане на добрите практики на управлението на проекти.

Спазване на приложимото законодателство.
Спазване на високи етични стандарти в поведението.
Защита на личните данни и интелектуалната собственост.
Договаряне с отчитане на всички особености на заданието преди поемане на ангажимент, включително след професионална оценка на риска.
Провеждане на консултантската програма съгласно договореностите чрез прилагане на най-удачни подходи и методи.
Приключване на ангажимента с коректно отчитане на резултатите.

 

За опитните консултанти горните аспекти вероятно звучат тривиално и „връщане към азбуката“. Практиката обаче показва, че нерядко се допускат грешки, които понякога имат висока цена. Най-често те са свързани с неточни задания, поемане на задачи, чийто характер и обхват не са предварително уточнени, не са оценени потенциалните рискове и не са установени ясни критерии за оценка на свършената работа.

ISO 20700 не е рецепта, която дава всички съставки на дейността и тяхната последователност. По-скоро стандартът представлява обобщение на лошия опит и добрите практики, които гарантират във много висока степен избягването на най-честите слабости и пропуски.

Съчетаването на ефективна структура на консултантската дейност, в която са заложени всички важни аспекти, с индивидуалния подход към клиента и влагането на творческия заряд на консултанта са „магистралата към успеха“.

Внедряването на ISO 20700:2017 не е задължително да става чрез сертификация подобно на стандартите за управление на качеството или околната среда. Най-същественото доказателство за уменията за прилагане на стандарта е самите консултанти да преминат обучение по стандарта. По този начин Българската асоциация на управленските консултантски организации (БАУКО) може да удостовери, че е усвоена методиката, заложена в ISO 20700.

Международният съвет на институтите по управленско консултиране (CMC Global) разработи методика за обучение по новия стандарт и БАУКО вече може да предлага курсове, водени от акредитиран обучител, а завършилите курса получават сертификат, издаден от CMC Global. Програмата на курсовете обхваща изискванията на самия стандарт и същевременно е адаптирана към българската икономическа среда относно въпросите, които възникват „на наша почва“.

Целта на курсовете на БАУКО по ISO 20700 е повишаване на квалификацията на младите консултанти и затвърждаване на разбирането и уменията на опитните професионалисти относно добрите консултантски практики.

Самият стандарт може да се разглежда като учебник по консултиране, защото включва всички основни елементи на дейността и факторите, които влияят на успешното провеж-дане на консултантските програми.

Принципите на работа, заложени в ISO 20700, и техниките, които се прилагат в консул-тантската дейност, в много отношения са приложими не само за професионални управленски консултанти, но и за „вътрешните консултанти“ – специалистите, които вземат активно участие в проекти по преструктуриране и развитие на дадена организация. Те също могат да развият своите умения и да направят следваща крачка в своята кариера.