Новини

БАУКО успешно премина одита на ICMCI за запазване на правото да присъжда квалификационната степен СМС

След успешно премнинал одит в Лондон БАУКО запазва това право и през следващите три години – до 2016 г.

По този повод публикуваме интервю с Екатерина Игнатова, изпълнителен директор на БАУКО. Въпросите са взети от различни медии.


Къде е разпространен сертификатът СМС?

Степента СМС е международна квалификационна степен, която се използва в повече от 46 държави. Популярността й расте изключително бързо, особено в азиатските държави като Китай, Индия и Корея. От американските държави такъв сертификат има в САЩ и Канада,  Бразилия в Южна Америка. На голяма популярност се радва и в Австралия и Нова Зеландия. Европа е представена с 23 страни. Сигурно последният континент, където СМС ще добие популярност, ще бъде Африка, защото единствени членове на ICMCI до момента са Нигерия и Южна Африка.

Сертифицирането във всяка държава се прави от само от една професионална асоциация на консултантите, каквато в България БАУКО, защото тя е разработила стандарти, на които професионалистът трябва да отговаря, имат организационна структура и обменя знания и опит с други държави, членки на ICMCI. Държавите сравняват своите стандарти за сертифициране с изискванията на ICMCI. Световната асоциация има изисквания каква трябва да бъде професионалната структура на организациите във всяка една държава и извършва проверка дали тези изисквания се спазват. След първоначалната акредитация, тя се подновява на всеки три години. БАУКО става член на ICMCI още през 2002 г. и оттогава сме подновявали многократно акредитацията си.

Чрез СМС ние се опитваме да гарантираме, че консултантските услуги, които клиентът ще получи, са на високо професионално ниво и са съобразени със световните стандарти.  Сертификатът гарантира компетентността на управленския консултант.


Различно ли е отношението към СМС в различните държави?

В Канада например СМС е законово регламентиран, има няколко други държави, които вероятно ще последват примера. Според мен една от тях ще бъде Китай. В повечето останали държави обаче това е сертификат, който се дава от професионалната организация на консултантите, и то само ако тя е пълноправен член на ICMCI. За утвърждаването и популярността му се грижи отново само организацията. Разбира се, по-добре би било той да бъде регламентиран и в закона на страните, защото това би му придало повече тежест и би помогнало за популяризирането му. От ICMCI въведоха СМС през 1995, от тогава са минали 18 години, неговата популярност и добър имидж растат непрекъснато. Сертификатът CFA е 5 години по-стар, въведен е през 1990, надявам се след още 5 години СМС да добие същата популярност.


Еднакви ли са критериите за получаване на СМС във всички страни, членуващи в ICMCI?

Международната организация ICMCI има комисия по професионалните стандарти, която разработва и усъвършенства изискванията и стандартите. Комисията по качеството, от своя страна, проверява за спазването на тези стандарти във всяка една държава, член на ICMCI. Съветът, който създава професионалните стандарти, определя какви документи са необходими и какъв трябва да бъде сертификационният процес за СМС. Освен това се определят изискванията към вече получилите сертификата. Ние в ICMCI сме на мнение, че човек трябва да се учи непрекъснато, за да актуализира знанията си. Очакваме от сертифицирания управленски консултант да продължава да се усъвършенства професионално, да се среща с други консултанти, да обменят знания и опит. Имаме общи основни стандарти, които хората в професията трябва да изпълняват. Не се изисква стандартите да бъдат възприемани буквално в различните държави, а да бъдат пригодени за съответните условия. В някои държави например се акцентира повече върху бизнес уменията на кандидата, а в други – върху неговите консултантски способности.

Като цяло сертифицирането като СМС, подкрепено с минимум  три години опит, повече или по-малко се превръща в глобален стандарт за управленските консултанти.


Има ли разлика в развитието на професията в България и в Европа?

Развитието на професията тук се извършва на различен исторически, икономически и културен терен в сравнение с този в Европа. В западна Европа професията има дългогодишни традиции и дълбоки корени, за сравнение например в Холандия професионалната асоциация съществува вече 50 години. Консултантските услуги започват да се развиват успоредно с развитието на индустрията. Веднага след Втората Световна война в Холандия е имало група от консултанти, които са помогнали на компаниите отново да построят страната. Британците също винаги са имали традиции в областта на управленските консултации.

Унгария е една от първите централноевропейските страни, в които започна да се развива управленско консултиране. Знам, че там професионалната асоциация получава подкрепа от университетите, дори някои представители на академичните среди участват в борда на асоциацията.

Това, което виждам в България е, че най-голям дял като клиенти на управленските консултанти са МСП и все повече – публичният сектор. В западна Европа публичният сектор е заемал много голяма част от пазара на управленски консултации още преди 20-30 години. Мисля, че същото ще се случи и в България. Не може да се развива  икономика, ако има неефективна държавна администрация. Интересен е и IT сектора, който вече има растящ пазар тук. В западна Европа и Америка това развитие е било факт в продължение на години. Има големи консултантски компании, специализирани само в този тип консултации.